Искам да ви разкажа една история (като силно се надявам да има, някак си, български спелчек). Това ще бъде една съвсем случайна история. Малко тъжна, малко трагична, малко скучна, малко тривиална, малко мазохистична, малко оптимистична и много писимистична. Съвсем случайно, това е моята история, барабар с правописните грешки. Всъщност, при условие, че единствената история за която знам така добре, и мога да пиша с някаква надежда за компетентност и свобода е моята, може все пак и да не е толква случайно. Ако харесвате хитри, интересни, и остроумни блогове, този най вероятно няма да ви допадне. Ако нямате нищо против малко егоистично и  досадно извлияние, с щипка-две самоирония, кух сарказъм, отегчително отклоняване от историята чрез плоски "елементи на расъждение" претендиращи за оригиналност и изключителност, може да зачетете и някои друг ред.

Историята започва преди около, ами, утре стават три месеца до деня. Както със всяка история и тази започва далеч преди началото си. Вероятно трябва да ви разкажа за героите на историята но струва ми се те не са толква важни. 

 ------------>